Зайци

Зайците (сем. Leporidae) са семейство бозайници от разред Зайцеподобни. Разделят се на 8 рода с около 50 вида. Тялото е дълго до 75 см и е покрито с мека козина.

Разпространение [редактиране]

Разпространени са почти по цялата суша. В България живее сивият (див) заек, обитаващ и районите на Европа, Предна Азия, Източна Африка; пренесен е в Америка, Австралия и Нова Зеландия.

Описание [редактиране]

Дължината на тялото на сивия заек е до 68 см, на опашката - до 8 см, теглото му достига до около 5 кг. Предните му крака са с дължина до 20 см, а задните достигат до 35 см и са пригодени за скачане. Козината е от ръждивокафява до сивокафява, на корема е бяла. Заекът е предимно нощно животно, храната му е растителна.

Размножаване [редактиране]

Женската ражда 3 - 7 пъти годишно по 12 - 16 малки, които са окосмени и са способни да се движат.

Питомен заек [редактиране]

Домашните зайци произхождат от заека-подземник. Първо са одомашнени в Китай (IV в. пр. н. е.), Испания (I в. пр. н. е.) и др.

Създадени са над 60 породи, които се отнасят към четири основни групи - за месо, за месо и кожа, за кожа и за вълна.

Породи за месо са например белгийски великан, бял великан, бял новозеландски заек, калифорнийски заек и др. Породи за месо и кожи са чинчила, виенски син заек и др. Към породите за кожи спадат рекс, тюленов заек и др., а към тези за вълна - ангорски заек, бял пухов заек и др.

Заекът в българските народни вярвания [редактиране]

В българските народни вярвания заекът се смята за демонично животно - вярва се, че върху гърба му язди дяволът. Ако заек пресече пътя на човек, то той трябва да се върне обратно или ако работата му е неотложна, трябва да удари коляното си с бял камък и тогава да продължи, защото иначе го чакат беди. Хванатият див заек се хвърля вързан в тръни, за да се набоде дявола и да умре. На бременна жена не се разрешава да яде заешко месо, за да не се роди детето ѝ с т. нар. заешка уста. Вярва се още, че хората, отглеждащи зайци ще бъдат сполетени от зло - домовете им ще запустеят и челядта им ще умре.

В чест на зайците в Източна Тракия се почитат първите два или три дни от февруари, наречени Сечко-Дечко или денят след Димитровден - Зайковден.