Таралежи
 |
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Таралеж.
 |
||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Западноевропейски таралеж (Erinaceus europaeus)
|
||||||||||||||||||
| Научна класификация | ||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||
|
Таралежите (Erinaceus) са род дребни бозайници от семейство Таралежови (Erinaceidae).
Съдържание[скриване] |
Общи сведения [редактиране]
Таралежите са средни по размер за разред Насекомоядни (Insectivora). Дължината на тялото е 20-25 cm, а на опашката - 5 cm. Характерно за тях е наличието на покривка от бодли, видоизменени и удебелени косми, по гръбната и страничната част на тялото. Цветът на таралежите може да бъде различен. Горната част обикновено е тъмнокафява със светли върхове на бодлите, но може да бъде и черна или светла, до белезникаво-сивкава. Коремната част при различните видове е кафеникава, сива или черна, с или без различно по форма и размери бяло петно на гърдите.[1]
Главата е голяма, а муцуната е удължена и силно подвижна. Характерно за черепа е, че теменните и челните кости са широки и изпъкнали със значително надочно стеснение. Долната страна на черепа е плоска и всички кости са разположени в една равнина. Таралежите имат по пет пръста на крайниците си и дълги извити нокти.[1]
Възрастните тежат 600-1500 г. Имат около 6000 бодли. Имат изграден имунитет срещу отрови.[източник?]
Разпространение [редактиране]
Таралежите се срещат в умерените и субтропични области на Евразия и Северна Африка, интродуцирани са в Нова Зеландия. В Европа се срещат два вида - западноевропейски таралеж (Erinaceus europaeus) и източноевропейски (белогръд) таралеж (Erinaceus concolor). Границата между ареалите им преминава от северния бряг на Адриатическо море през Централна Европа до Полша и Северозападна Русия. В България се среща само белогръдият таралеж.[1]
Живеят в гори, селскостопански дворове, предградия, градини, паркове, гробища.
Начин на живот и хранене [редактиране]
Нощни животни. Ако се почувстват застрашени се свиват на кълбо, като по този начин се защитават от потенциални врагове чрез своите бодли. Могат да плуват, да се катерят по стени и да бягат (развиват скорост до 2 м/с). За жилище може да им послужи някоя изоставена дупка, но също така си строят сами квартира, която покриват с шума. Обикновено дупката, която си изравят, се намира на 20 см в земята.
Често заспиват зимен сън. Хранят се главно с безгръбначни животни (плужеци, дъждовни червеи, бръмбари и други насекоми), но също и с жаби, малки гризачи и птици, птичи яйца и змии. Таралежите са и растителноядни — ядат още плодове, жълъди и др. Естествени врагове на таралежите са лисицата, язовецът и бухалът.
Размножаване [редактиране]
Бременността трае 31-39 дни. Обикновено отглеждат едно поколение годишно, но понякога и две. От едно поколение излизат 4-5 малки. Те са слепи и ярко розови. Тежат 20 г. На 14-16-ия ден отварят очи. На 18-ия ден се образуват бодли по гърба им. Малките излизат от гнездото или дупката, когато станат на 3-4 седмици. На 5-6 седмици те стават напълно независими от своите родители. Достигат полова зрялост на 9 месеца. Половината таралежи умират преди да навършат една година. Започват да се размножават едва след като изкарат първата си зима. Живеят 3-4 години, но понякога възрастта им достига 6-8 години.
Допълнителни сведения [редактиране]
- Таралежите, които се срещат на територоята на България са вид защитен от Закона за биологичното разнообразие.
- Според древните египтяни, лоят от таралежи лекувал плешивостта.
- Една от лошите страни на таралежа е, че е преносител на заразни болести.