Скунксови
 |
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Скункс | ||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Ивичест скункс (Mephitis mephitis)
|
||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||
Скунксовите (Mephitidae) са семейство дребни Хищници доскоро включвани в семейство Порови (Mustelidae).
Съдържание[показване] |
Физическа характеристика [редактиране]
Скунксовете са дребни, подобни на пор хищници с издължено и набито телосложение, къси, силни крака с дълги нокти приспособени за копаене и дълга рунтава опашка. Дългата им гъста козина има характерна черно-бяла окраска с различни вариации на ивици и петна при отделните видове, но при някои преобладава тъмно кафявото, сиво или кремаво.
Своята лоша слава скунксовете дължат на добре развитите си анални жлези, отделящи секрет с ужасна миризма с която прогонват неприятелите си, като могат да изпръскат човек на разстояние до 5 метра. Този секрет представлява сложно съединение от съдържащи сяра метил- и бутил тиоли (C4H7SH), чиято миризма наподобява смесица между развалени яйца, чесън и изгоряла гума.
Разпространение [редактиране]
Скунксовете се срещат в Америка от Канада на север до Патагония на южния континент, а миризливите язовци, чиято родствена близост с американските скунксове бе установена съвсем наскоро, се срещат на островите от Малайския архипелаг.
Класификация [редактиране]
Доскоро скунксовете се класифицираха като подсемейство в състава на семейство Порови (Mustelidae), но в съвременната класификация на Хищниците се отделят в самостоятелно семейство, към което се отнасят и малайските миризливи язовци (Mydaus), които в по-старата литература срещаме в състава на подсемейство Язовци (Melinae).
По-рано петнистите скунксове са смятани за представители на един-единствен вид: Петнист скункс (Spilogale putorius), но скорошни генетични изследвания разграничават 4 отделни вида.
Северноамериканските зурлести скунксове (Conepatus leuconotus) доскоро се деляха на два вида: Западен (C. mesoleucus) и Източен (C. leuconotus), но бе установена тяхната идентичност[1].
- семейство Mephitidae - Скунскови
- род Mephitis - ивичести скунксове
- Mephitis mephitis - Ивичест скункс
- Mephitis macroura - Дългоопашат скункс, качулат скункс
- род Spilogale - петнисти скунксове
- Spilogale angustifrons - Южен петнист скункс
- Spilogale gracilis - Западен петнист скункс
- Spilogale putorius - Източен петнист скункс
- Spilogale pygmaea - Петнист скункс джудже
- род Conepatus - зурлести скунксове
- Conepatus leuconotus - Северноамерикански зурлест скункс, мексикански скункс
- Conepatus semistriatus - Ивичест зурлест скункс, амазонски скункс, полуивичест скункс
- Conepatus chinga - Южноамерикански зурлест скункс, скункс на Молина, кралски скункс
- Conepatus humboldtii - Хумболтов скункс, патагонски (аржентински) зурлест скункс
- род Mydaus - малайски миризливи язовци
- Mydaus javanensis - Теледу, явански миризлив язовец
- Mydaus (Suillotaxus) marchei - Палавански миризлив язовец, късоопашат язовец
- род Mephitis - ивичести скунксове
Начин на живот и поведение [редактиране]
Скунксовете са самостоятелни, териториални животни, активни привечер и рано сутрин, като останалата част от денонощието прекарват скрити в своите бърлоги. Своята бърлога скункса изкопава сам или ползва дупките на други животни (мармоти, язовци и др.), но може да се скрие и в скална пукнатина, хралупа на дърво или дори в запустяла сграда. Макар и единаци по природа, през зимата скунксовете понякога се събират по няколко в обща бърлога (обикновено в състав от един мъжки и до 12 женски) за да се топлят един-друг с телата си. През зимата обаче не изпадат в летаргичен сън, но все пак са ниско активни и рядко излизат навън.
Хранене [редактиране]
Скунксовете са всеядни, общо взето ядат всичко което могат да открият или уловят на земята според сезона и не подминават мърша, дори се приучават да ровят в човешките отпадъци. Освен това се славят като големи лакомници. Месната си диета разнообразяват с плодове, корени, треви, ядки, гъби. Много обичат мед, нападат безогледно кошерите разчитайки на дебелата си козина предпазваща ги от ужилвания.
Скунксовете търсят храна разчитайки най-вече на силното си обоняние и добър слух, но зрението им е много лошо. Не виждат добре на повече от 3 метра разстояние и огромен брой скунксове стават жертва на пътищата.
Отбранителни навици [редактиране]
Скунксовете пръскат неприятелите си с миризлив секрет само в краен случай, тъй като разполагат с оскъдни и бавно възстановими запаси. Повечето хищници разпознават уникалната черно-бяла предупредителна окраска на скункса и го избягват. Освен това при среща с неприятел скунксът първо заплашва със съскане, зъбене, тропане с крака и вирва рунтавата си опашка нагоре откривайки аналните си жлези. Ако всичко това не помогне, скунксът вече пръска секрет целейки се на височината на носа. Миризмата на секрета е неприятна, но не оказва вредно влияние.
Тази отбранителна стратегия е много ефективна срещу хищници с добро обоняние като кучета, вълци, мечки, белки и дори срещу човека. За грабливи птици обаче, особено сови, при които обонянието почти липсва, скункса е лесна плячка.
Размножаване и жизнен цикъл [редактиране]
Скунксовете са полигамни животни, един мъжки се съвокуплява с няколко женски. Размножителният им период обикновено е рано напролет. След около 66-дневна бременност (обикновено през май) женската ражда в предварително приготвена от нея за целта бърлога от 4 до 7 малки. Малките се раждат слепи, глухи, но напълно покрити с мека бебешка козина. Проглеждат след около 3 седмици. След близо два месеца те са напълно развити и отбити, но остават с майка си почти до навършване на година, когато достигат и полова зрялост. Майката скункс ревностно защитава своите малки. Мъжките не вземат участие в отглеждането на малките и дори представляват заплаха за тях.
Скунксовете имат кратка продължителност на живота. Освен това често стават жертва на трафика, хората стрелят по тях или ги тровят. По-малко от 10% доживяват 3 годишна възраст. Питомните скунксове обаче живеят около 10 години (максимум 20).
Скунксът като домашен любимец [редактиране]
Ивичестият скукс се отглежда от хората дори и като домашен любимец - след като се отстранят аналните му жлези разбира се. Сериозна пречка за развъждането на скунсксовете в плен обаче е липсата на достатъчно генетично разнообразие в рамките на питомната американска популация.