Кит

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Китоподобните (Cetacea) са разред средно големи и едри, хищни или планктоноядни, водни плацентни бозайници. По външен вид се отличават силно от всички останали групи бозайници. Тялото им в следствие на конвергенцията е подобно на това на рибите, и поради тази причина в древността и дори до сравнително неотдавна са били смятани за риби. Плуват много добре, някои видове развиват до 50 км/ч. Повечето видове имат добре развит пласт подкожна мазнина, което им позволява да живеят и в много студени области, заемайки недостъпните за хищните и планктоноядни риби екологични ниши в арктическите морета. Отворите на ноздрите са изместени отгоре на главата, което прави по удобно дишането, по време на хранене и движение. Някои видове, като Кашалота могат да издържат под водата над 1,5 часа без да поемат въздух. Ориентират се във водата предимно с ехолокация, подобно на прилепите. Нервната система е много добре развита и високоорганизирана, смята се, че Китоподобните са едни от най-интелигентните животни.

Еволюция [редактиране]

Еволюцията им в посока вода се смята, че е започнала преди около 60–70 млн години. По това време от плацентните бозайници се обособява групата на древните копитни Condylartha, с трите и подгрупи — чифтокопитни, нечифтокопитни и мезонхиди, които били първите едри сухоземни хищници измежду бозайниците. Китовете са наследници на мезонхиди, постепенно преминали към живот във водна среда. Последните изследвания поставят китовете най-близо до свинете.

Първоначално екологията им е сходна с тази на съвременната видра, след това с тюлените, по-късно загубили напълно връзка със сушата подобно на сирените и накрая се превърнали в това което представляват днес. Предните крайници са се превърнали в перки, задните са закърнели и изчезнали, но все още при някои видове могат да се открият рудиментни остатъци от тях. Повечето видове са развили гръбен плавник, подобно на рибите, който им придава по-голяма устойчивост във водата. Опашният плавник за разлика от рибите е хоризонтално разположен, което осигурява по-добра маневреност при плуване нагоре и надолу, което е свързано с нуждата им да дишат въздух.

Съвременните китоподобни се появяват преди около 30 млн. години. Те наследяват групата на древните еоценови китове Archaeoceti, като се специализират в две направления. Баленовите китове загубват зъбите си и развиват филтриращ орган (балени), като от хищници стават планктоноядни. Зъбатите китове развиват сложен орган за подводна ехолокация (сонар), който се намира в предната част на черепа и им позволява да намират и зашеметяват жертвите си в мътни и тъмни води.

Филогения:

• Mammalia—бозайници
  • Eutheria—плацентни бозайници
    • Artiodactyla (парафилетичен)—чифтокопитни
    • Cetacea—китоподобни
      • Archaeceti † (парафилетичен)—древни китове
      • Mysticeti—баленови китове
      • Odontoceti—зъбати китове: делфини, косатки, кашалот

Разпространение [редактиране]

Срещат се във всички морета и океани. В разреда има и речни видове. Обитават повърхностния слой на водата, но някои видове в търсене на храна се гмуркат на дълбочина над километър. Много от видовете са мигриращи.

Начин на живот и хранене [редактиране]

Живота си прекарват в плуване. Хранят се с планктон, подобно на Китовата акула, или са хищници. Косатката е един от най-големите и опасни хищници, тя се храни предимно с други водни бозайници, но някои популации са рибоядни. Това което и помага да се справи с конкуренцията на акулите, които заемат сходна хранителна ниша е по-високия и интелект. Тя ловува организирано, правейки засади, гонки и др, което прави лова по-ефикасен. Също така тя се движи в повечето случаи на групи, което спомага за опазването на малките.

Размножаване [редактиране]

Женските носят в продължение на 10–16 месеца. Раждат най-често едно, напълно развито малко (с дължина на тялото 1/4 до 1/2 от дължината на майката). То се храни с мляко докато стане способно да се грижи само за себе си. Кърменето продължава от 4 месеца при делфините до 1 година при кашалотите, отбелязани са случаи и на кърмене продължило 2 години. Млякото им е с много висока масленост, над 50%. Полова зрелост обикновено настъпва след няколко години.

Допълнителни сведения [редактиране]

Продължителността им на живот е значителна, от около 30 години при делфините, до над 50 при китовете. Учените са установили, че някои видове китове могат да живеят над 200 години, което ги определя за животните с най-дълга продължителност на живота. В повечето страни ловът на китове е забранен и те са защитени животни, в това отношение, сред европейските държави прави изключение Норвегия, която разрешава улова на определени видове китове.

В разреда се включват два подразреда:

• подразред Mysticeti Flower, 1864 — Баленови китове
• подразред Odontoceti Flower, 1867 — Зъбати китове