Озонова дупка (материал 3-ти)

Озоновата дупка над Антарктика тази година е рекордно голяма и дълбока, заявиха експерти от НАСА, цитирани от Ройтерс и ДПА. Дупките в озоновия слой, който блокира голяма част от вредните ултравиолетови лъчи на Слънцето, с течение на времето се разширяват и свиват. Те се дължат предимно на човешката дейност, при която в стратосферата се отделят хлорни и бромни газове, разрушаващи озона. Ивици с изтънял озон съществуват над земните полюси, главно над Южния.

От 21 до 30 септември средната площ на озоновата дупка беше най-голямата, регистрирана досега - 10,6 милиона квадратни мили, заяви Пол Нюман от центъра за космически полети "Годард" на НАСА край Вашингтон. Озоновата дупка, измерена над Анкарктика, бе по-голяма от площта на Северна Америка. Общото количество озон от земята до горните слоеве на атмосферата се измерва в единици на Добсън с уред, качен на изкуствения спътник на НАСА "Аура". На 8 октомври "Аура" измери ниско ниво на озона /85 единици на Добсън/ над леденото поле в Източна Антарктика.

Други учени използват уреди, качени на балони, за да правят преки измервания на озона точно над Южния полюс. Към 9 октомври общото количество озон в стълб от земята до горния атмосферен слой беше намаляло от около 300 единици на Добсън в средата на юли до 93 единици на Добсън. При по-ниски температури озоновите дупки са по-големи и по-дълбоки, докато по-високите температури се свързват с по-малки озонови дупки. От друга страна концентрациите на озоноразрушаващите химикали в долните атмосферни слоеве намаляват от 1995 г. и климатолозите предвиждат, че озоновата дупка напълно ще изчезне към 2065 г.