Акули

Акули

от Уикипедия, свободната енциклопедия

 
Направо към: навигация, търсене

 

 

Акулообразни (Selachimorpha) - надразред Хрущялни риби от подклас Пластинчатохрили. Тялото достига до 10.5 м., покрито с люспи във вид на кожни зъбци. Устата е долна, напречна. Имат 5-7 двойки хрилни отвори. Древна група (появили се през девона), сега съществуват над 400 вида, морски, групирани в 4 подразреда - древни акули, рогати акули, акули и скатове. Живородни или снасят яйца. Обикновено са хищни. Съшествуват около 200 вида морски (няколко вида са сладководни), хищници (китовата акула е планктоноядна). В България (Черно море) живее бодлоперата (кучешката) акула (Squalus acanthias), разпространена и в Атлантическия и в Тихия океан; дънна стадна риба, дълга до 1,5 м, тежи до 10-12 кг. Яде главно дребни риби, по-малко безгръбначни, безопасна за човека. Живородна - 16-32 малки. Използва се кожата, месото, черният дроб (81% мазнини) - светивен годишен улов 400 000 тона; в България се ловят по около 10 тона. Много рядко за Черно море е малката акула (Squalus blainvilli), край българските брегове е отбеляазан само един екземпляр.

Акулите принадлежат към групата риби, чийто скелет не е костен, а хрущялен. Към тази група принадлежат и скатовете. Както всички риби, и акулите имат хриле. Хрилните отвори са разположени от двете страни зад главата, но са без подвижно капаче, каквото имат костните риби. Акулите, както всички хрущялни риби, нямат плавателен мехур и за да се задържат във водата трябва да плуват непрекъснато. Кожата на акулите е много груба когато изсъхне. В миналото моряците са я използвали като шкурка, за да почистват дървените палуби на корабите. Зъбите са подредени в 5 до 7 реда. Хората смятат акулите за лакоми и кръвожадни. Действително опасни за човека са 20-30 вида. Най-силна, свирепа и опасна е бялата акула. Дължината и е около 7-8 до 12 м. Най-едрите видове се хранят с планктон и са безопасни. Такава е китовата акула - най-голямата риба в света. Тя достига дължина до 18 м и тегло над 14 тона. Храни се с планктон и миниатюрни рибки. Агресивната и свирепа тигрова акула е дълга до 7м. и е човекоядна. Акулата чук е дълга до 6м, главата и е плоска и има формата на чук. Акулата кош е дълга над 10 м. Плува близо до повърхността на водата, където се храни със зоопланктон. Бързата и силна акула мако достига до 3,5м. и е любим улов за рибарите. Акулата морска лисица достига дължина 6 м.

 

Акули

от Уикипедия, свободната енциклопедия

 
Направо към: навигация, търсене

Акулите (Selachoidei) са подразред акулообразни риби.

Тялото им е с хидродинамична торпедовидна форма и дължина до 12-15 м. Хрилните отвори са 5 двойки, по изключение 6. Имат мощни гръдни плавници. Опашната перка е вертикално разположена, двуделна, горният ѝ дял е по-голям от долния.

Акулите нямат плавателен мехур и трябва да плуват непрестанно, за да дишат и да се задържат във водата. Като и останалите риби, те използват вълнообразни странични движения, за разлика от китоподобните бозайници, които извиват тялото си нагоре-надолу, докато плуват. С острото си обоняние усещат плячката си отдалеч. Имат от 5 до 7 редици изключително остри зъби.

Акулите са около 375 вида и въпреки зловещата им слава, само 20 от тях нападат хора. В Черно море се среща бодлоперата акула. Хищни, по изключение планктоноядни (китовата акула), едрите видове нападат хора. След улов, приложение намират кожата, месото, мазнините на черния дроб (богати на витамини А и D) и перките.

 

Представители [редактиране]