Киселинен дъжд

Образуване [редактиране]

Енергетиката, основана на химически горива, преди всичко на въглища, е най–големият замърсител на атмосферата. Това е така, защото всички химически горива съдържат по–голям или по–малък процент сяра. Тя е най–много в изкопаемите въглища, където е останала от органичната материя, подложена на въглефикация, или има минерален произход. В органичната част тя е под формата на органични сяросъдържащи съединения. Сероводородът, получен от разграждането на органичната материя достига 100 млн.тона.

Само това предприятие изхвърля хиляди тонове вредни газове

Сяра се съдържа и в нефта. В атмосферата сярата е под формата на съединения – сероводород, серен диоксид, серен триоксид. В нея този газ се разтваря във водните капчици, намиращи се в облаците и мъглата, като образува сярна киселина. Така се получават киселинните дъждове. Азотните оксиди (образувани под въздействието на високата температура в двигателите с вътрешно горене) са съставна част на димните газове на котлите и автомобилните газове. По същия начин, когато реагират с водните пари на облаците, образуват азотна и азотиста киселина, които от своя страна пък са други компоненти на киселинните дъждове.

Въздействие върху околната среда и природата като цяло [редактиране]

Разрушителния ефект на киселинните дъждове върху околната среда

Днес не е рядкост да се види обезлистена и мъртва гора, особено в районите, където работят ТЕЦ-ове или тежки машиностроителни предприятия.

Серния диоксид действа и пряко на растенията, като преминава през листната обвивка и различните отвори по нея. Той се разтваря в жизнените сокове, като ги подкислява, образувайки сериста киселина, действаща вредно на живата материя. Първоначално серният диоксид поврежда клетките на т. нар. гъбест паренхим, а след това палисадната тъкан под него. Листата губят влагата си, губят хлорофила си (зеления си цвят), изсъхват и умират. В малки количества растенията се справят със серния диоксид като го поглъщат. Съществува обаче граница, до която растенията могат да понасят серен диоксид и тя зависи от вида на растението и условията. При концентрации от 0.3 до 5 мг/м³ растението получава хронично поразяване в течение на няколко дни. По–голяма чувствителност към SО₂ имат зеленчуците, памука, люцерната - тяхната клетъчна структура директно се разрушава и те загиват. Освен това, киселинните дъждове повреждат и редица други обекти, например паметници на културата, направени основно от мрамор и варовик, както и железни конструкции.

Вредното въздействие на киселинните дъждове върху паметници на културата

Статистика по държави [редактиране]

• В България само големите електроцентрали ежегодно бълват серен диоксид, еквивалент на 2 200 000 т. сярна киселина, докато преди нашата промишленост произвеждаше 800 000 – 900 000 т. сярна киселина годишно.^{[източник?]}
• Отчитайки вредното действие на серния диоксид, редица страни подписаха в Хелзинки съглашение, според което се задължаваха до края на 1993 година да намалят с 30 % емисиите на SО₂, някои страни, в това число и нашата, главно поради финансови причини, все още не са го постигнали.

—————